За мнозина есента е потискаща, мрачна и монотонна. Сезонът, в който времето на открито става все по-малко, дебелите дрехи излизат от гардероба, а настроението рязко спада. Но ако само за миг си наложите да излезете от това самовглъбение, за да се вгледате в пъстроцветната одежда на дърветата, да вдъхнете опияняващия аромат на земята и да почувствате магическото присъствие на всеки детайл, ще разберете колко вдъхновяваща може да е есента. Толкова, че да се превърне в основен пейзаж, а защо не и в герой, в знайни и незнайни произведения на някои от най-видните литературни класици. За доказателство ви предлагаме няколко цитата.

1. „Очакваше се да бъдете тъжни през есента. Част от вас умираше всяка година, когато листата капеха от дърветата и техните клони оставаха голи срещу вятъра и студа. Но знаехте, че така както реката ще потече отново след като е замръзнала, така винаги щеше да дойде пролетта.А когато студените дъждове продължаваха и убиваха пролетта, сякаш един млад човек е умрял напразно“ – Ърнест Хемнгуей, „Безкраен празник“

2. „Онова градче, където по всяко време на годината е късно. Онова градче, където хълмовете са забулени в мъгла и реките са в мъгла; където обедното време минава бързо, здрачът и сумракът се изплъзват и нощите остават. Онова градче, състоящо се предимно от изби, вкопани мазета, въглищни кошове, килери и тавански помещения, неогрети от слънцето. Онова градче, чийто жители са есенни хора, мислещи само есенни мисли. Хора, чийто стъпки по празните улици в нощта звучат като дъжд“ – Рей Бредбъри

3. „На моменти, особено през есента, той се хващаше, че се пита за дивите земи и странните планини, които никога не беше виждал, появили се в сънищата му“ – Дж. Р. Р. Толкин, „Задругата на пръстена“
4. „Есента е втора пролет, когато всяко листо е цвете“ – Албер Камю
5. „В никое друго време (в сравнение с есента) Земята не позволява да бъде вдишана с едно ухание – узрялата Земя; ухание, което по никакъв начин не отстъпва на аромата на морето, горчиво, когато се доближава до вкусването, и по-медоносно сладко, когато усещаш, че докосва първите гласни струни. Съдържащо дълбочина вътре в себе си, тъмнина, почти наподобяваща гроб“ – Райнер Мария Рилке, „Писма до Сезан“
6. „Бих предпочел да седна върху тиква и тя да е само за мен, отколкото да бъда претрупан с кадифени възглавнички“ – Хенри Дейвид Торо
7. „Април никога не е бил от особено значение за мен, есента ми изглежда сезонът на началото, пролетта“ – Труман Капоти, „Закуска в Тифани“

8. „Нейното удоволствие в разходката трябва да произтича от движението и от деня, от гледката на последните усмивки на годината върху покафенелите листа и сухите плетове, и от повтарянето сама на себе си на някои от хилядите поетически описания на есента – онзи сезон на особено и неизчерпаемо влияние на вкус и нежност върху съзнанието, онзи сезон, който е направил така, че всеки поет да си заслужава да бъде четен заради някакъв опит за описание или заради няколко реда на чувство.“ – Джейн Остин, „Доводите на разума“.

9. „Не е ли това един истински есенен ден? Само неподвижната меланхолия, която обожавам – това прави от живота и природата хармонично единство. Птиците обсъждат своите пътувания, дърветата обличат ярките или бледи нюанси на повяхването и започват да постилат почвата, така че човешките стъпки да не могат да нарушат покоя на земята и въздуха, като същевременно ни дават ухание, което действа като перфектен лек за неспокойния ни дух. Сладка есен! Моята душа е обвързана с нея и ако бях птица щях да летя навред по земята в търсене на следващата“ – Джордж Елиът

А вие знаете ли друг вдъхновяващ цитат за есента?