Салата „Цезар“ – салата с история

Салата „Цезар“ е една от най-често поръчваните салати в заведенията за хранене по цял свят. Мнозина я предпочитат не само защото звучи някак изискано, но и защото е силно засищаща, ниско калорична и разнообразна на вкус. Може би ще се изненадате обаче, когато разберете, че за разлика от останалите си „посестрими“ в менютата, салатата „Цезар“ има зад гърба си десетилетна история. И сега ще ви я разкажем!

Може да ви се струва невероятно, но салата „Цезар“ всъщност е на около 80 години. И не, прочутият римски император няма нищо общо с появата й. Честта се пада на друг Цезар – американеца с италиански корени Цезар Кардини, който в ранните години на живота си се мести в Сан Диего, САЩ заедно с брат си. Тъй като по това време в САЩ властвал т.нар „сух закон“ (забрана за консумация, продажба и производство на алкохол), двамата отварят малък хотел – ресторант в Тихуана, Мексико, на около 30 км от Сан Диего. Наричат го „При Цезар“.
Умело заобикаляйки американските рестрикции, бизнесът на братята Кардини се оказал изключително печеливш и се развивал стремглаво. Толкова, че когато през 1924 г., в Деня на независимостта в „При Цезар“, се събират твърде много посетители, които искат и мезе към питиетата си, младият Цезар е принуден да импровизира на мига, за да не загуби клиентите си. Всичко, с което разполагал било чесън, маруля; яйце, сварено във вряща вода за една минута, зехтин, прясно изцеден лимонов сок, няколко капки сос Уорчестър, пържени тънки филийки бял хляб – тост, подправки и настърган пармезан.

Готвачът разбъркал старателно всички съставки и сервирал новото си кулинарно творение. Гостите останали възхитени от това приказно и невероятно ястие. А Кардини отбелязал, че точно яйцата, сварени във вряща вода само за минута, придавали на салатата необичаен и приятен вкус. Разбира се, многобройните посетители на „При Цезар“ не пропуснали да разкажат за вкусната салата, която са опитали в град Тихуана, Мексико. Така, популярността на мястото и ястието нараствали с всеки изминал ден. Стига и до Европа след като я опитва и разпространява лично съпругата на принц Едуард VIII Уелски.
През 1948 г. Цезар Кардини решава да патентова творението си. Но тъй като салатата вече била публично достояние, на създателя й не му оставало друго, освен да измисли ново име. Затова салатата е регистрирана под имената „Кардини“ и „Оригинален Цезар“. Пет години по-късно тя се превръща в най-добрата рецепта за последните петдесет години сред епикурейското общество в Париж.
И въпреки че днес съществуват много различни рецепти на салата „Цезар“ (с аншоа, кашкавал, яйца, бекон, пилешко месо и т.н), класическата включва именно съставките, с които младият Кардини разполагал в онзи съдбоносен Ден на независимостта през 1924 г.: маруля, препечени хлебчета, яйца, настърган пармезан и сос Уорчестър. Която и вариация да предпочитате обаче, сигурни сме ще похапвате с наслада!