Най-голямото цвете в света се казва Рафлезия Арнолди (Rafflesia arnoldii) и е с впечатляващия размер от 7 м. в диаметър, а тегло на цвета – до 7 кг! Удивителното чудо на природата може да бъде открито само в джунглите на Индонезия, но за съжаление е вид, застрашен от изчезване. Ето още впечатляващи факти за най-голямото цвете в света.

Видът Рафлезия Арнолди е открит през 1818 г. на остров Суматра от британските изследователи сър Томас Станфорд Рафълс и д-р Джоузеф Арнолд. Двамата определят най-голямото цвете в света като „най-забележителното чудо на чудесата в растителния свят” и стават и негови „кръстници” (както забелязвате, латинското наименование е образувано от фамилните им имена).

Но Рафлезия Арнолди наистина е чудно растение. Днес са познати около 29 негови разновидности. Няма корени, стъбло и листа. Не съдържа хлорофил и следователно не фотосинтезира. Цветът му се състои от 5 огромни венчелистчета, дълги 46 см и дебели 3 см. Те са червени на цвят и са в ярък контраст със зелената индонезийска джунгла, което прави най-голямото цвете в света лесно разпознаваемо. Но само по време на цъфтежа им, който трае … 3 дни! О, да не забравяме и зловонната миризма, заради която цветето е наричано „труп“.  Е, впечатлени ли сте?! Продължаваме нататък…
Да започнем с това, че най-голямото цвете на света е паразит. Да, точно така, паразит, който съществува единствено върху гостоприемника си – подземната кора на дива лоза, наречен Tetrastigma. От нея то черпи животворни сокове и хранителни вещества.
Огромният цвят е разположен на земята и е честа жертва на преминаващи през него животни. Може именно по този начин се пренасят семената му и това обяснява голямото разстояние между отделните екземпляри. Термитите също взимат участие. Когато Рафлезия Арнолди прецъфти тя оставя в себе си стотици семена, които термитите заравят под земята. Други земни твари, които се хранят с термити, ги изравят навън и заедно със семената също разширяват ареала на растението.

Преди цъфтежа Рафлезия Арнолди представялва само една малка пъпка, която упорито вегетира върху лозата. 9 месеца по-късно пъпката е готова да се разтвори и набъбването й започва. Много скоро гигантските венчелистчета се разгръщат и цветето добива зашеметяващия си вид. След точно 3 дни обаче червеният цвят потъмнява, превръща се в тъмно кафяв, а няколко дни по-късно от най-голямото цвете в света е останала само изгнила пихтиеста маса. Целият процес трае не повече от 9 дни.

Може би най-големият недостатък на Рафлезия Арнолди е, че мирише ужасно. Мнозина сравняват миризмата с мърша, а оттам и прякора „цвете-труп”. Не случайно е опрашвано само от насекоми, за които миризмата е неустоима.
Самото опрашване е сложен процес, защото Рафлезия Арнолди съществува и в двата пола, които обаче са разположени на голямо разстояние едно от друго. За да вземе тичинков прашец насекомото-ентусиаст си пробива път до сърцето на мъжкия екземпляр на цветето (покрито с бодлички, които според учените са и причина за миризмата) и започва пътешествие из джунглата за откриване на женски екземпляр за опрашване. А няма много време – само три дни!!!
Както повечето уникални творения на природата и най-голямото цвете в света е застрашено от изчезване. Местните хора са насърчавани от природозащитници да събират такси от любопитни да го видят туристи, а парите да се използват за опазване на вида. Но се вярва че пъпките на Рафлезия Арнолди имат лечебни свойства. Жените в Малайзия използват екстракт от цветето, за да се възстановят след раждане, а това също води до погубването му.

Друг проблем за разпространението е, че Рафлезия Арнолди не расте на друго място. Всички опити за преселването й на други континенти е неуспешно. Единствената надежда на природозащитниците е, че районът, в който расте най-голямото цвете на света ще бъде защитен от човешка ръка. Стискаме палци това да се случи, за да продължи този уникат в растителния свят да съществува!