Обичани артисти оживяват в „Телени портрети“ в София
В понеделник – 17 март 2014 г., точно в 20:00 ч., врати за почитателите на абстрактното изкуство и великите личности на XX в. ще отвори изложбата „Телени портрети“. Автор на тематичното събитие е младият талантлив художник и вече многообещаващ кадър на НАТФИЗ Андрей Хамбарски, а домакин е не по-малко артистичното заведение К.Е.В.А. (Клуб за Естетическо Възпитание на Артиста) в самото сърце на София (ул. „Г.С. Раковски“ 114). Изложбата ще е на ваше разположение до 1 май 2014 г.
„Телени портрети“ е първата самостоятелна изложба на Андрей Хамбарски. Тя включва близо 20 творби от тел – 6 портрета на едни от най-обичаните ни родни артисти (сред които Тодор Колев и Джоко Росич), 8 портрета на емблематични творци от световния шоубизнес (Фреди Меркюри, Мерилин Монро и др) и няколко свободни портрета. Те ще бъдат събрани тематично в отделните помещения на клуба.
Успяхме да хванем Андрей Хамбарски в кратките творчески паузи покрай подготовката на изложбата, за да му направим едно блиц – интервю за събитието, творчеството и изкуството изобщо!
Желаем ви приятно четене и не пропускайте да се отбиете в К.Е.В.А, където в продължение на месец и половина ще можете да се наслаждавате на кафето и питието си в компанията на Мерилин Монро, например.
Андрей, „Телени портрети“ е първата ти изложба. Какво те вдъхнови за нея?
Споменът, уважението, възхищението и обичта към любими родни и чуждестранни артисти, които за съжаление вече не са сред нас, но творчеството им е оставило неизлечими следи както в моето съзнание, така и в това на моето поколение, на поколението преди нас и т.н. Идеята за материала и начина на изработка съм взаимствал от световноизвестния скулптор Александър Калдер, с чието творчество и дейност се запознах подробно по време на 4-годишното ми обучение в НАТФИЗ.
Как се роди идеята и има ли някакво конкретно послание?
Първият портрет, който направих, беше на Тодор Колев и то доста отдавна. Наскоро близка приятелка случайно го видя в ателието ми и ми подхвърли идеята да направя тематична изложба. На мен много ми допадна и при една от поредните дискусии идеята достигна до управата на клуб К.Е.В.А, които я приеха присърце и благодарение на тях реализирането й става възможно.
Покрай обучението си в НАТФИЗ си изработвал творби от различни материали. Защо избра точно тел за акцент на изложбата?
В една от годините в НАТФИЗ бяхме на фестивал в Сливен, където изработвахме доста импровизирано скулптури на свободна тематика и при едно от представянията направих портрет на една мацка до мен. Тогава усетих колко плодотворен материал е.
По-трудно ли се работи с тел в сравнение с глина, дърво или камък, например?
С камък не съм работил и нямам представа как се случва работата. Но мисля, че е по-лесно. Те са много различни като материал, като усещане в пространството. Телта е доста странен материал – при правенето на този тип портрети всъщност се опитваме да изградим нещо графично, но то не е такова, защото всъщност е триизмерно. Това, което най-много ме впечатлява в телта и което най-много ми харесва в работата с нея е, че когато започна дадена творба, я правя от едно парче тел – от край до край, което всъщност усложнява работата в някои моменти.
А ако ти самият имаше възможност да избереш един материал, който да превърнеш в своя емблема, кой би бил той?
Не бих го направил никога (усмихва се леко възмутено)! Всеки материал си е сам за себе си уникален и си има своите собствени позитиви за дадена работа.
Как се роди страстта към този вид изкуство – създаването на триизмерни модели, на една цялостна артистична концепция, която сякаш има лични душевност, характер, замисъл?
Учейки в приложно училище и изобщо навлизайки в тези среди, едно от първите неща, които се учиш е да мислиш триизмерно, да правиш нещата триизмерни и от там вече ти става по-приятно. Сякаш си по-близо до творението, когато е триизмерно, отдаваш му някаква душевност. А и в НАТФИЗ след като си изучавал Куклена сценография, вече започваш да приемаш всичко като кукли.
Какво е за теб изкуството и кои са опорните ти точки в създаването на една творба?
Щастие 🙂
Накрая, къде мислиш, че се намира днес творческото изкуство в културната скала на България и какво би казал на хората, които не му отделят достатъчно внимание?
За хората, с които се срещам, смея да твърдя, че изкуството попада много високо в културната им скала. За останалите: хора, отделяйте внимание на изкуството, защото ви прави по-добри!
Екипът на Sense4Style.com желае много успех на Андрей Хамбарски и напомня, че всеки почитател и приятел на изкуството е добре дошъл на откриването на изложбата в понеделник от 20:00 ч. в клуб К.Е.В.А!