Часовете, прекарани на работното място, са повече от часовете, прекарани вкъщи (в будно състояние :)), затова е желателно да поддържате добър и миролюбив климат в служебните си взаимоотношения. За да имате уважението на Ръководството и колегите си трябва да си изградите стил на поведение, който да не дразни или обижда екипа, с който работите. Защото дори и да се определяте като кадър-мечта, повярвайте, няма нищо по-изнервящо от служители със следните „качества”:

1. Склонност към интриги. Клюкари има във всяка социална група и това не е толкова лошо, колкото звучи. Дори е доказано, че клюкарстването ободрява и понижава хормоните на стрес. Но когато някой „плете интриги” зад гърба на колектива си и когато това се превърне в негова запазена марка, значи стъпва по тънък лед. Работата е мястото, което осигурява определен начин на живот, а не е кръжок по шушукане и дори да се справяте добре, тази черта помита всички добри впечатления. Бъдете професионалисти и помнете думите на Сократ – „добрите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, а слабите умове обсъждат хората”.

2. Впускане в конфликти. Разногласията с колегите са неизбежни понякога. Всеки има свое виждане и преценка за работата. Случва се дори именно в по-напрегнатите ситуации да се стигне до полезни за всички решения и развръзката да е щастлива. Има обаче един особен вид скандалджии, които са „на всяко гърне похлупак” и влизат в непрекъснати неефективни и досадни спорове, които опъват нервите на всички. Ентусиасти за работа с тях липсват и това е заплаха No 1 за работното им място. Въпрос на време е да подпалят фитила на резултатите от собствените си грешки. Ако усещате, че кипвате по-често от необходимото, работете усилено в полза на спокойствието си и винаги търсете компромиса в спора.
3. Твърде фриволно поведение. Въпросът с морала винаги е бил на дневен ред. Особено в почивките. Необмислените флиртове на работното място (най-вече от страна да дамите) са предпоставка за репутация, от която няма отърване. Подобни заигравки водят до неефективност в задълженията и затруднения в работата на екипа, тъй като се усеща непрекъснато напрежение и склонност към обсъждане на поведението, а не на резултатите от работата. Освен, че е проява на лош вкус, подобно поведение стига и до „високите етажи“. И въпреки че рядко се чува някой да губи работата си, заради леко поведение, не разчитайте на това – бъдете дискретни и ефективни в задачите си. За всичко останало си има следработно време.

4. Несъответстващ дрескод. Всяка компания изисква персоналът й да следва определен дрескод. Щастливци сте, ако ви е позволено да ходите на работа спортно или дори небрежно облечени. Повечето работещи обаче се съобразяват с правилата на обличане и това е важно, за да не стават обект на подигравка или още по-лошо – на мъмрене. Трябва да имате предвид, че дълбоко изрязаното деколте, впитите и къси дрехи, ярките цветове в комбинация с причудливи модели и платове по време на работа са, меко казано, лоша идея. Този стайлинг може да подведе колегите ви и да получавате ниска оценка за постигнатото, само защото нямате адекватен външен вид.

5. Поведение на Единак. Да бъдете самостоятелни в работата си не е най-лошото качество. Често колегите се съобразяват с това и ви оставят да се оправяте, както намерите за добре. Но, ако искате да бъдете успешен служител, трябва да развиете друг тип социални умения, за да работите с вашите колеги и да сте ценна част от екипа. Това ще помогне да изградите прекрасни отношения с тях и шефовете. Ако предпочитате да избягвате комуникацията по време на обедната почивка, рискувате да не бъдете считани за отборен играч.
6. Типаж „това не е моя работа”. Случва се Ръководството да ви натовари с допълнителна работа, която не е част от трудовата ви характеристика. Да, шефът ви много добре знае какво включва вашата работа, но ви поставя цели, които можете да изпълните по най-добрия възможен начин или пак да ги свършите, но повтаряйки, че това не е ваша работа. Последното няма да остане незабелязано (или нечуто). Но нужно ли е да отбелязваме, че все пак сте на работа, а старанието и даването на всичко от вас за гладко течащия работен процес рядко остава незабелязано?

Нека си признаем, че колкото и добре да работи, всеки от нас притежава в някаква степен някое от гореизложените „качества”. Важното е да държим в ръце ключа, който отваря всички врати в службата, а именно – такт и компромис, винаги добра комбинация.