Отпадане на предмета “История” от програмите за 11-ти и 12-ти клас в гимназиите предвиждат от Министерството на образованието и науката, информира bTV.

Има идея за цялостна промяна в броя на часовете по история, както и за разместване на учебния материал. Те предвиждат увеличаване на часовете по история в 8 и 10 клас за сметка на тези в 11-ти и 12-ти клас. Учители вече са заявили, че протестират срещу това, че в гимназиалния курс българската история се появява в учебния план епизодично, според тях и недостатъчно.

Промените в учебната програма са част от проект “За по-качествено образование”, но вече предизвикаха критиките и на учители, и на ученици. Във Варна дори са организирали подписка срещу идеята историята да отпадне от задължителните предмети в 11 и 12 клас.

Ако тези евентуални промени влязат в сила учениците ще трябва да изучават в 8-ми клас едновременно история на Римската империя, Франкската империя, България, Византия и началото на Новото време. В 9-ти е застъпено Българското възраждане, заедно с Просвещението и всички останали важни реформи, които се случват в Европа, а само за 10-ти клас учениците ще изучават Балканската война, двете световни войни, всички конференции свързани с тях, годините на Желязната завеса и демократичните промени в държавите от Източния блок.

Оказва се, че за тези три учебни години липсва изучаването само на българска история. Благодарение на новия учебен план емблематични моменти като борбата за независима църква през Възраждането, подвизите на българите по време на Балканската война, икономическият растеж след Освобождението, големите и значими средновековни победи ще бъдат предадени изключително на кратко, просто защото това трябва да бъде съчетано с Болшевишката революция, създаването на Франкското кралство, хода на Втората световна война и Индустриалната революция в Европа.

От Министерството на образованието обясниха, че промените в програмите няма да влязат в сила преди да бъде приет новият закон за училищното образование. По-късно, в резултат на острата обществена реакция и сформираните в социалните мрежи протестни групи, от МОН заявиха, че мярката няма да бъде взета предвид в образователни реформи, тъй като тя е от времето на предишното правителство. И въпреки, че все още стои на страницата на министерството, няма да се обсъжда при изготвянето на новия закон за образованието.

Според МОН медиите са реагирали остро с гръмки заглавия без доказателства. От друга страна Александър Трингов, началник отдел “Общо образование” към МОН потвърди реформите в телевизионно интервю.

В случай, че несъответствията между съобщенията в сайта на МОН, позицията на министерството и на началниците на различни отдели не бъдат категорично изгладени, възмутените учители, ученици и граждани готвят протест. Той ще се състои на 18 февруари пред сградата на МОН.