Въпросът „Къде да четем?” може да ви се стори странен, особено ако изобщо не ви се чете и предпочитате да уплътнявате свободното си време по друг начин. Е, затова и този текст не е за вас, а е насочен към онези заети четящи хора, които искат, но не могат да си откраднат минутка за четене и се чудят как другите четящи успяват вечно да са в крак с новите заглавия.

Вижте, разбираме ви. В наше лице ще откриете екстремни читатели, за които търсенето на място за четене е мисия и необходимост. Нуждата ни от четене е толкова голяма, че нищо чудно да сме се сблъсквали в метрото в опит да се качим на ескалатора, разчитайки единствено на периферното си зрение и милостта на околните. „Къде да четем?!“, ще попитате нетърпеливо вие. Ето къде:

Като стана дума за метрото… За благото на столичани метрото вече е с няколко лъча. Време за четене колкото щеш. Ако имате щастието да живеете на половин час път с влакче до работата си, то вие сте истински късметлии. Да, не се шегуваме. Представете си цял половин час сутрин и вечер, в който вместо да шарите с поглед из недоспалите и апатични лица, отворите книжката си и заживеете в алтернативната реалност. Апелираме само да наддавате по едно ухо докъде сте стигнали, защото има опасност да пропуснете спирката (преживяно).
Всяка форма на градски и извънградски наземен транспорт е потенциална читалня. Този вид возене не е сравним с метрото, защото на някои от вас може и да им прилошава от подрусването или от бързо сменящите се картини, а от четенето няма да ви стане по-добре. Но не пречи да си имате книга под ръка, нали?
Пред болничния кабинет е другото благодатно място за изолиране от действителността. Там направо си е необходимост да се разсеете с четене, защото почти сигурно ще чакате, а кому е нужно да се ангажира със здравната история на всеки новодошъл?

Да използвате служебната обедна почивка за четене си е нож с две остриета, но настървените читатели (като нас) нищо не може да ги спре да „хапнат” още няколко страници. Защо е рисково? Все пак ние, четящите, сме преди всичко социални същества и осъзнаваме, че това е времето, в което не е лошо да прекараме малко време с колегите и да разберем и тях какво ги вълнува. Ако обядвате без колегите системно, има опасност изолацията ви да се превърне в естествено състояние и да ви бъде трудно да се впишете в екипа. Затова бъдете гъвкави. Яжте и четете настрана от тях само, ако сте на финала на книгата и нетърпението ви е взело връх.
Вечер преди лягане е идеалното време за четене и ако нямате този навик, веднага го добивайте. Това е златно време за уморената ви глава да забрави грижите на делника, да се намести добре върху повдигната възглавница и да се гмурне любимата книга. Особеното на вечерното четене е, че обикновено не трае дълго и вероятността да ви се доспи е огромна, но това е без значение, защото благодарение на четенето, сънят е по-дълбок и пълноценен. Не го казваме ние, а учените 😉

Четенето на плажа е такова клише, че чак ни е неудобно да го напомняме, но ще го преживеете. Когато ви писне да лежите и да гледате с празен поглед перченето на морските гларуси и чайки, отворете си книгата, рекламирана упорито като плажно четиво (т.е., с нищо не ще ви напрегне мисълта) и си четете спокойно, с риещи в пясъка крачета. Действа успокояващо.
Онези филмови сцени в кафенето, когато събеседникът закъснява или героят просто блажено се наслаждава на напитката си с книга в ръка не са просто плод на сценаристки хрумвания. О да, може да ви звучи някак щуро да отидете сами в заведение, но всъщност в това има огромен чар. И полза! Да се чувствате добре в собствената си компания е качество, което малцина владеят в днешно време, но пък говори много за вътрешния мир. А и, какъв друг по-хубав начин да се потопите в сюжета, който не дава мира на съзнанието ви, но за който все нямате време?
Какво правите, когато се скарате с половинката? Да, крещите си и тряскате врати, това е ясно, но после? Онзи момент преди сдобряването, в който се чудите как да изглеждате заети с нещо друго, различно от простото ядовито беснеене? Знаем, че ви звучи абсурдно и неподходящо, но само си представете как ще изглеждате в очите на другия, ако отидете в съседната стая и спокойно разлистите книгата, за която все не ви остава време. Ясно, че първоначално няма да ви се чете, но дайте шанс на страниците пред вас. Кой знае, може пък скоро и да забравите за какво е било всичко…

Е, какво мислите? Не е ли време да спрете с оправданията и да се отдадете на страстта си към четенето без угризения и навсякъде, където няма да е животозастрашаващо? Още ли сте тук?!