Как да спрете подозрението към партньора?
Подозрението към партньора е онова негативно усещане, което се прокрадва в душата всеки път, когато не знаете какво се случва с него. Но всъщност нужно ли е да знаете какво прави и къде ходи половинката ви във всеки един момент? И защо изобщо е нужно да го подозирате? Освен да го стресирате, ядосвате и предизвиквате да пази още по-упорито мълчание, друго няма да постигнете. Овладейте се навреме! Предлагаме ви 5 съвета за справяне с неоснователното подозрение към партньора.
Ако сте от онези жени, които подозират партньора си в изневяра всеки път, когато не си вдигне телефона или не ви каже къде или с кого отива, по-добре веднага вземете мерки по въпроса. Да, трудно е ако вече сте преживявали подобно нещо в предишна връзка. Или ако знаете, че половинката ви има „шавливи очи“ или приятелите му са доста свободомислещи. Или ако… стига толкова!
Когато вярвате в нещо, можете да си измислите хиляди (не)основателни причини. Но истината е, че трябва да разсъждавате трезво и обективно – на базата на реалните факти и на поведението на любимия човек към вас. Ако нямате дори малък повод за притеснение освен характерната за мъжете потайност, породена от мисълта, че „дават отчет“, то се вземете в ръце. В противен случай можете да обвинявате единствено себе си, когато вашето недоверие разруши иначе прекрасната ви връзка. И се замислете, как бихте се чувствали, ако сте от другата страна на барикадата?
1. Имайте доверие на партньора си. Това е най-доброто и ценно нещо, което можете да направите за него, за вас като двойка.
2. Ангажирайте времето и съзнанието си с продуктивни действия. Бездействието дава твърде много свобода на мисълта и дяволчето на съмнението постепенно я завладява.
3. Поговорете с партньора и му споделете притесненията си. Но спокойно, а не назидателно. Може би ще се окаже, че онова, което вие изтъквате като доводи, има съвсем реално (и логично) обяснение. Всъщност обикновено се случва така. А ако не вярвате, винаги можете да проверите. Идеята е, трябва ли да го правите, ако имате доверие?
4. Опитайте да си дадете отговор на въпроса: какво провокира подозрението ви? Възможно ли е да е резултат на ниско самочувствие? Или на стари страхове? Или на настоящи страхове, които проектирате върху партньора си? Дори да сте чули нещо от трети човек, това пак не е основателна причина за фанатично подозрение. В последния случай може да сте жертва на завист и малодушие. В останалите, трябва да се справите със собствените си демони.
5. Направете равносметка на своето поведение и на това на партньора си. Ако нямате логична и напълно достоверна причина, оправдаваща подозрението ви, започнете да гледате на половинката си с нови, по-доверчиви очи.