10 класически български филма, създадени до 1989 г. ще предложи програмата на тазгодишния 19-и „София Филм Фест“. Филмите са селектирани на принципа на най-много получени гласове от 10 утвърдени кинокритици. Заедно с тях ще бъдат показани и „10 филма на новото българско кино (след 1990)”. Лентите са предвидени като специални акценти по повод 100-годишния юбилей на филмовото изкуство у нас. А ето и кои са 10-те избрани класики:

1. „Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев. „Великата илюзия” на българското кино. Заедно с останалите два филма от трилогията за любовта и дълга – „Цар и генерал” (1966) и „Най-дългата нощ” (1967), режисьорът насочва киното ни по невървян дотогава път. Показва му, че значимите идеи задължително трябва да са облечени в покоряващи публиката спектакли.

2. „Понеделник сутрин“ (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков и кинодебют на Пепа Николова. Разказ за историята на млада жена, чието свободомислие е наказано от обществото, което отказва да приеме различността и правото на втори шанс. Един от филмите, били в нелегалност за повече от 20 години.

3. „Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова. Сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене” на българите. Критиката го определя като най-вдъхновената и талантлива екранизация на Радичков. Макар забранен веднага след премиерата му, той си остава истински шедьовър.

4. „Козият рог” (1972) на Методи Андонов, по сценарий на Николай Хайтов. В главните роли Антон Горчев, Катя Паскалева и Милен Пенев. Едно от върховите постижения на българското кино. Посочен за най-добрия български филм за всички времена в анкета на в. „Култура” от 1993 г.
5. „Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев. Сатирична комедия, насочена срещу бюрократичните, псевдопатриотични прояви на хората в съвременния живот. Ръководени от чиновника Асенов в разгара на земеделската работа, от село Югла тръгват да преброяват дивите зайци в землището. Макар че всичко се върши със старание, броят на зайците остава неизвестен.
6. „Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров. Българският филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” (1978) в Берлин. Освен че е съсценарист, Руси Чанев прави една от най-добрите си роли. „В много отношения е полемичен – къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото. Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като… джебчия“, споделя Георги Дюлгеров.

7. „Лачените обувки на незнайния войн” (1979) на Рангел Вълчанов. История на живота през детското възприятие за света. „Кои сме? Откъде сме? И кое ни е карало да вървим напред?” Главният герой Симеон отново става 7-годишното момченце Моне и така започва разказът за един живот, пресъздаден от натурсчици от родното село на режисьора.

8. „Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев и сценарий на Боян Папазов. Филмът, който превръща актьора Иван Иванов в секссимвол на българското кино. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), той дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото. Филмът е отрупан с награди.

9. „Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев. Сблъсъкът между поколенията представя двете страни на един и същи проблем – за фалшивите ценности…

10. „Парчета любов” (1989). Игралният дебют на Иван Черкелов предизвиква оживление. Критиката го определя като „програмния филм на поколението от 89-та”, интимно изследване на духовната криза на младите в тоталитарното общество. Разказ за отчуждението, пасивността, безсмислието.

Международният филмов фестивал София Филм Фест (Sofia International Film Festival) ще събере своите зрители за XIX-ти пореден път през месец март. Наложило се като значим кинофорум в Централна и Източна Европа, включено в класацията на 50-те световни топ-фестивала (според сп. „Variety”) и акредитирано от FIAPF, изданието отново ще свери часовника на вярната си публика и многобройните международни гости с актуалните тенденции в световното и българското кино. А в рубриката „Ново българското кино” ще бъдат представени игралните филми, завършени след март 2014 и български документални премиери.

Програмата на София Филм Фест ще съдържа около 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 70 късометражни филма. Официалното откриване е на 5 март 2015 г. с официалната премиера на първия игрален филм на живеещия във Франция режисьор Георги Балабанов – „Досието Петров”.

Церемонията по награждаването ще се състои на 14 март. Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 29 март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи, ще „подгрее” фестивала от 27 февруари.

За пълната програма на фестивала, подробна информация за кината, филмите, гостите, партньорите и спонсорите, можете да разберете на сайта на „София Филм Фест“